За 26 г. цените у нас се вдигнаха три пъти, доходите - 11 пъти
Има обаче храни, при които поскъпването надминава значително увеличението на заплатите
Април - на власт е служебно държавно управление, а пикът на хиперинфлацията, която е направила съществени храни напряко недостъпни за хората, преди малко е отминал.
България се готви за предварителни парламентарни избори. Дори времето ненадейно захладнява и се връща зимата.
Ако това ви звучи напълно настоящо, значи е изцяло правилно клишето, че историята се повтаря. Защото това е изложение на случилото се през април, само че преди 26 години.
И сега годишната инфлация удари връх, само че още веднъж върви надолу, въпреки намаляването на растежа на цените да е прекомерно постепенно. И тогава, и в този момент служебната власт е изправена пред казуса с преодоляване на повишаването
През април 1997 година обаче се взема решение за дефинитивно освобождение на цените на съвсем всичко и те да се дефинират на пазарен принцип.
В момента служебният кабинет подхваща редица стъпки против повишаването. Като една от премисляните ограничения, въпреки и последна, е да има таван на надценките за съществени типове храни, което е допустимо да се оформи и като законова смяна.
А за 26 години независимост цените са се вдигнали доста, само че главно при храните. Защото инфлацията за този интервал и 263%, до момента в който междинната работна заплата у нас се е повишила с 1148%, а в някои сектори като енергетика, финанси и IT – и с доста повече (виж инфографиката).
Но има храни, при които нарастването на приходите не може да навакса повишаването им. Такива са да вземем за пример млякото, сиренето и кашкавалът. Станалите настоящи в последно време яйца от 1997 година до момента са поскъпнали със 733% - над 7 пъти, при растеж на междинната заплата от над 10 пъти.
Преди 26 години - през април, към момента съществува Комитет по цените, който дефинира освен комерсиалните надценки, само че и рентабилността, при която могат да работят производителите. Служебният кабинет на Стефан Софиянски приема разпореждане за отпадане на държавния надзор върху ценообразуването.
В средата на април 1997 година се отстранява определянето на цените
на съвсем всички съществени хранителни артикули – месо, захар, кашкавал, детски храни, яйца и други Един месец по-късно пада и за останалите храни, както и върху горивата. И след изборите страната контролира единствено цените на тока, парното, газа, телефонните диалози и цигарите.
При освобождението на цените главното безпокойство е било да не се повтори обстановката от 1991 година, когато бе първата вълна от либерализацията на пазара. В историята остана възгласът на тогавашния министър председател Димитър Попов “За Бога, братя, не купувайте ”, тъй като единствено за месец цените се усилиха със 123% (виж по-долу).
През 1997 година обаче нищо сходно не се случва, даже в противен случай.
В рамките на няколко месеца цените на доста хранителни артикули стартират да падат. Например захарта поевтинява двойно от април до септември. Същото става с месото, брашното, хляба и още куп артикули (виж инфографиката).
Едно от обясненията на това е, че наред с либерализацията на цените се освобождава и външната търговия. Още в средата на 1997 година за вноса на редица артикули са отстранени съвсем всички експортни такси, падат и възбраните за експорт, което разреши на българските производители да печелят.
Въведената в средата на 1996 година импортна такса от 5% бе понижена на 2% през 1997 година, а през 1998 година бе напълно отстранена. А от 1 януари 1999 година от 22% Данък добавена стойност стана 20%
Много основна спирачка пред повишаването на цените е била натисната и с въвеждането на валутния ръб от 1 юли 1997 година
Българската стопанска система до оня миг е била под мощното въздействие на $. Повечето първични материали за произвеждане изключително на хранителни артикули и тогава, и в този момент са вносни и се купуват с непозната валута, по това време най-вече долари.
През зимата на 1997 година курсът на $ беше достигнал 3000 лв. и когато производители, вносители и търговци са доказвали пред страната разноските си, неизбежно са защитавали непрекъснатото повишаване на крайните цени на стоките.
Валутният ръб закова обменния курс на 1000 лв. за една немска марка, а след деноминацията и въвеждането на еврото стана 1,95583 лева за 1 евро.
Дори и сега България не може да бие върха на хиперинфлацията
Докато Германия, Франция, Англия и Съединени американски щати означиха през втората половина на 2022 година рекордните 40- и даже 50-годишни равнища на инфлация, у нас стигнахме едвам 26-годишен връх през септември 2022 година с 18,9%.
Причината е, че за разлика от развитите стопански системи България има относително свеж спомен от хиперинфлация.
Според проучване на Cato Institute повишаването от зимата на 1997 година у нас е класирано на 21-о място в света от всичките общо 56 случая на хиперинфлация през ХХ век.
Най-високото месечно равнище е 242% и това се е случило през февруари 1997 година, когато служебното държавно управление на Стефан Софиянски, назначено от тогавашния президент Петър Стоянов, идва на власт.
Месечна инфлация от 242% значи, че цените са се удвоявали на всеки 17 дни.
Хиперинфлацията от времето на Димитър Попов през 1991 година също е почтено класирана като 33-ата по величина в света през ХХ век. Тогава месечното повишаване на цените е достигнало 123%, т.е. те са се удвоявали на всеки 26 дни.
За съпоставяне най-високата месечна инфлация в този момент се случи през април 2022 година, когато цените се усилиха с 2,5% по отношение на март. Оттогава до момента е под 1 % месечно.
Световният връх принадлежи на Унгария. През 1946 година инфлацията там е достигнала 13 квадрилиона %, т.е. цените са се удвоявали на всеки 15 часа. Прословутата инфлация в Германия, която разказва Ремарк в “Черният обелиск ”, е едвам на четвърто място.
Салатата за Великден по-евтина с 15 на 100, агнешкото - с 10% по-скъпо от 2022 година
Салатата за идните великденски празници ще е с петнайсетина % по-евтина в съпоставяне със седмица по-рано, сподели инспекция на “24 часа ”.
Рекордните цени на краставиците от 7 лв. килото и на доматите от 5-6 лв. все по-рядко се виждат по магазините. Само за последните две седмици вносните оранжерийни домати и краставици са поевтинели с 16%. Родното произвеждане, което е малко като количество, също се продава по-евтино, само че понижението на неговите цени е и много по-малко - единствено с 5-6%.
Някои по-евтини сортове домати по магазините към този момент костват и под 3 лв. за кг, само че в всеобщия случай се търгуват по 3,50 и даже 4 лв.. Краставици в огромните хипермаркети може да се намерят също за към 3,50-4,00 лева, само че на пазара по-често костват сред 4 и 5 лв. килото.
Зелената салата, която единствено допреди месец се търгуваше на едро над 1 лев броя, към този момент се продава на междинна цена от 88 ст., а по магазините постоянно е или над, или малко под 1 лев.
С идването на април поевтиняват и цитрусовите плодове и бананите, само че съвсем незабележимо.
С наближаването на празниците яйцата поевтиняват единствено в огромните хипермаркети, където постоянно дребните се продават по 47 и даже 45 ст. броя, изключително в случай че са в огромни кори по 30.
Извън тях обаче яйцата, вместо да поевтинеят, нарастват. Преди две-три седмици цената им на едро беше по 37-38 ст., само че от края на предходната седмица са към този момент по 41-42 ст. В дребните магазини, изключително яйцата с по-голям размер, се продават по над 50 стотинки броя.
Агнешкото на всички места е с десетина % по-скъпо от миналогодишното. Повечето хипермаркети още не са почнали продажбата му, само че даже там, където го има, междинната му цена е 26-28 лева за кг. Миналата година по това време струваше 24 лева и единствено някои разфасовки доближиха 26-28 лева
Млечните артикули не престават да са необяснимо скъпи и цените им на едро и на дребно въобще не се повлияват от никакви ограничения. Номинално прясното мляко, кравето сирене и кашкавалът не са променяли цените си от две седмици. Киселото мляко поевтинява напълно леко - единствено с към 5% за седмица и половина.
Април - на власт е служебно държавно управление, а пикът на хиперинфлацията, която е направила съществени храни напряко недостъпни за хората, преди малко е отминал.
България се готви за предварителни парламентарни избори. Дори времето ненадейно захладнява и се връща зимата.
Ако това ви звучи напълно настоящо, значи е изцяло правилно клишето, че историята се повтаря. Защото това е изложение на случилото се през април, само че преди 26 години.
И сега годишната инфлация удари връх, само че още веднъж върви надолу, въпреки намаляването на растежа на цените да е прекомерно постепенно. И тогава, и в този момент служебната власт е изправена пред казуса с преодоляване на повишаването
През април 1997 година обаче се взема решение за дефинитивно освобождение на цените на съвсем всичко и те да се дефинират на пазарен принцип.
В момента служебният кабинет подхваща редица стъпки против повишаването. Като една от премисляните ограничения, въпреки и последна, е да има таван на надценките за съществени типове храни, което е допустимо да се оформи и като законова смяна.
А за 26 години независимост цените са се вдигнали доста, само че главно при храните. Защото инфлацията за този интервал и 263%, до момента в който междинната работна заплата у нас се е повишила с 1148%, а в някои сектори като енергетика, финанси и IT – и с доста повече (виж инфографиката).
Но има храни, при които нарастването на приходите не може да навакса повишаването им. Такива са да вземем за пример млякото, сиренето и кашкавалът. Станалите настоящи в последно време яйца от 1997 година до момента са поскъпнали със 733% - над 7 пъти, при растеж на междинната заплата от над 10 пъти.
Преди 26 години - през април, към момента съществува Комитет по цените, който дефинира освен комерсиалните надценки, само че и рентабилността, при която могат да работят производителите. Служебният кабинет на Стефан Софиянски приема разпореждане за отпадане на държавния надзор върху ценообразуването.
В средата на април 1997 година се отстранява определянето на цените
на съвсем всички съществени хранителни артикули – месо, захар, кашкавал, детски храни, яйца и други Един месец по-късно пада и за останалите храни, както и върху горивата. И след изборите страната контролира единствено цените на тока, парното, газа, телефонните диалози и цигарите.
При освобождението на цените главното безпокойство е било да не се повтори обстановката от 1991 година, когато бе първата вълна от либерализацията на пазара. В историята остана възгласът на тогавашния министър председател Димитър Попов “За Бога, братя, не купувайте ”, тъй като единствено за месец цените се усилиха със 123% (виж по-долу).
През 1997 година обаче нищо сходно не се случва, даже в противен случай.
В рамките на няколко месеца цените на доста хранителни артикули стартират да падат. Например захарта поевтинява двойно от април до септември. Същото става с месото, брашното, хляба и още куп артикули (виж инфографиката).
Едно от обясненията на това е, че наред с либерализацията на цените се освобождава и външната търговия. Още в средата на 1997 година за вноса на редица артикули са отстранени съвсем всички експортни такси, падат и възбраните за експорт, което разреши на българските производители да печелят.
Въведената в средата на 1996 година импортна такса от 5% бе понижена на 2% през 1997 година, а през 1998 година бе напълно отстранена. А от 1 януари 1999 година от 22% Данък добавена стойност стана 20%
Много основна спирачка пред повишаването на цените е била натисната и с въвеждането на валутния ръб от 1 юли 1997 година
Българската стопанска система до оня миг е била под мощното въздействие на $. Повечето първични материали за произвеждане изключително на хранителни артикули и тогава, и в този момент са вносни и се купуват с непозната валута, по това време най-вече долари.
През зимата на 1997 година курсът на $ беше достигнал 3000 лв. и когато производители, вносители и търговци са доказвали пред страната разноските си, неизбежно са защитавали непрекъснатото повишаване на крайните цени на стоките.
Валутният ръб закова обменния курс на 1000 лв. за една немска марка, а след деноминацията и въвеждането на еврото стана 1,95583 лева за 1 евро.
Дори и сега България не може да бие върха на хиперинфлацията
Докато Германия, Франция, Англия и Съединени американски щати означиха през втората половина на 2022 година рекордните 40- и даже 50-годишни равнища на инфлация, у нас стигнахме едвам 26-годишен връх през септември 2022 година с 18,9%.
Причината е, че за разлика от развитите стопански системи България има относително свеж спомен от хиперинфлация.
Според проучване на Cato Institute повишаването от зимата на 1997 година у нас е класирано на 21-о място в света от всичките общо 56 случая на хиперинфлация през ХХ век.
Най-високото месечно равнище е 242% и това се е случило през февруари 1997 година, когато служебното държавно управление на Стефан Софиянски, назначено от тогавашния президент Петър Стоянов, идва на власт.
Месечна инфлация от 242% значи, че цените са се удвоявали на всеки 17 дни.
Хиперинфлацията от времето на Димитър Попов през 1991 година също е почтено класирана като 33-ата по величина в света през ХХ век. Тогава месечното повишаване на цените е достигнало 123%, т.е. те са се удвоявали на всеки 26 дни.
За съпоставяне най-високата месечна инфлация в този момент се случи през април 2022 година, когато цените се усилиха с 2,5% по отношение на март. Оттогава до момента е под 1 % месечно.
Световният връх принадлежи на Унгария. През 1946 година инфлацията там е достигнала 13 квадрилиона %, т.е. цените са се удвоявали на всеки 15 часа. Прословутата инфлация в Германия, която разказва Ремарк в “Черният обелиск ”, е едвам на четвърто място.
Салатата за Великден по-евтина с 15 на 100, агнешкото - с 10% по-скъпо от 2022 година
Салатата за идните великденски празници ще е с петнайсетина % по-евтина в съпоставяне със седмица по-рано, сподели инспекция на “24 часа ”.
Рекордните цени на краставиците от 7 лв. килото и на доматите от 5-6 лв. все по-рядко се виждат по магазините. Само за последните две седмици вносните оранжерийни домати и краставици са поевтинели с 16%. Родното произвеждане, което е малко като количество, също се продава по-евтино, само че понижението на неговите цени е и много по-малко - единствено с 5-6%.
Някои по-евтини сортове домати по магазините към този момент костват и под 3 лв. за кг, само че в всеобщия случай се търгуват по 3,50 и даже 4 лв.. Краставици в огромните хипермаркети може да се намерят също за към 3,50-4,00 лева, само че на пазара по-често костват сред 4 и 5 лв. килото.
Зелената салата, която единствено допреди месец се търгуваше на едро над 1 лев броя, към този момент се продава на междинна цена от 88 ст., а по магазините постоянно е или над, или малко под 1 лев.
С идването на април поевтиняват и цитрусовите плодове и бананите, само че съвсем незабележимо.
С наближаването на празниците яйцата поевтиняват единствено в огромните хипермаркети, където постоянно дребните се продават по 47 и даже 45 ст. броя, изключително в случай че са в огромни кори по 30.
Извън тях обаче яйцата, вместо да поевтинеят, нарастват. Преди две-три седмици цената им на едро беше по 37-38 ст., само че от края на предходната седмица са към този момент по 41-42 ст. В дребните магазини, изключително яйцата с по-голям размер, се продават по над 50 стотинки броя.
Агнешкото на всички места е с десетина % по-скъпо от миналогодишното. Повечето хипермаркети още не са почнали продажбата му, само че даже там, където го има, междинната му цена е 26-28 лева за кг. Миналата година по това време струваше 24 лева и единствено някои разфасовки доближиха 26-28 лева
Млечните артикули не престават да са необяснимо скъпи и цените им на едро и на дребно въобще не се повлияват от никакви ограничения. Номинално прясното мляко, кравето сирене и кашкавалът не са променяли цените си от две седмици. Киселото мляко поевтинява напълно леко - единствено с към 5% за седмица и половина.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ